5 прости изявления за обяснение на „Приказки от Сиан“

5 прости изявления за обяснение на „Приказки от Сиан“

Blog Article

Все пак не се разказва за влак. По-точно щеше да е "Във влака", например. Макар че и това не бих сложила аз. Според мен трябва да е нещо, загатващо за края.

Голям брой забележителности в Сиан са с историческа и културна насоченост. За него китайците казват:

.. хоп, малко се понадървих даже. Както и да е, замълчах си, прибрахме се, а то есен, дните къси, взе да се смрачава, а тя каза:

Забравете за искрящите цветове и прекалено шарените маникюри, защото този сезон ще се харесва лекият блясък, едноцветните нокти и мъничките камъни. Идеи за красив...

Пристигаме ние там – приятно селце разпръснато по склоновете на планината, поляни, горички, голямо разстояние между имотите – свобода и спокойствие. Нашите хора – имат къща с голям двор, която граничи с поляни и горички. В и около двора – селскостопански постройки, обори, градина, беседка, тераси, кокошки, пуйки, биволи, коне, абе селска идилийка и страшно много работа... Съответно, отишли сме, ще помагаме с каквото можем, баба ми ще се види с братовчед си и така. Митко (мъжът на Ели) малко след като отидохме и се разприказвахме – набит, леко дебел, с големи загрубели ръце, абе видял е доста тежка работа, а аз съм добре сложен, що-годе атлетичен, но дланите ми са осезаемо по-дребни и запазени от неговите лапи, нямам шкембе, нямам и чак такава сила, нито неговите ежедневие и интереси, съответно нямахме много общо. Той си е малко по-груб и директно се опита да ме ??????? ?? ???? бъзика:

    Вицове   

Младото момче видя сочната слива под полата на жената и това го вдърви на мига.

— Ти гледа ли добре? Запомни ли хубаво? Около двайсет и пет годишен, рус, сивоок, мършав, средна ръст и с черно сако. Иди на другия хан!

Промени размера Аа Аа Аа Аа Аа Сподели Вземи линк

Този разговор между двамата заптии се отнасяше за Василя Левски, когото търсеха да уловят.

Мнозина обърнаха очи към врачката на едно килерче, която скръцна.

Кога само стигнахме в Троян, аз попитах пак единия другар:

Когато дойдох на точката на пресрещането, видях, че двамата злодейци идеха през една козя пътека — два-три разкрача ни разделяха само! Тогава закарах по един лудешки начин, без да обръщам внимание на урвестите места, ни на дълбоката пропаст, над която пътят се намери. Като за беда той стана по-лош: препречваха го редове озъбени канари, които образуваха някакви неправилни и невъзможни стъпала по стръмнината му. На едно такова стъпало конят се подхлъзна и падна. Краката ми се закачиха във въжените стремена и аз с ужас разбрах, че изплашеното животно в напъванията си да се повдигне се подхлъзваше и наваляше неудържимо към дълбоката пропаст заедно мене. Нададох вик… В същия миг над главата ми се мярнаха и главите на злодейците… Аз видях, че русият извади камата си… Тозчас усетих, че краката ми се освободиха от фаталните примки, и аз се оттеглих бързо настрана. Конят, хванат за поводника и облекчен от товара си, скокна тутакси на краката си, цял разтреперан от чувството за страшното и избягнато премеждие.

В хода на този (много) кратък разказ студентът претърпява невероятна трансформация. Четенето на Евангелието и църковните книги е скучно за него.